1 Macc 14

Възхвала на Симон

1 В сто седемдесет и втората година цар Деметрий събра войските си и се отправи за Мидия, за да получи помощ във войната против Трифон. 2Но Арсак, царят на Персия и Мидия, като научи, че Деметрий е навлязъл в пределите му, изпрати един от военачалниците си да го залови жив. 3И той отиде, разби войската на Деметрий, плени го и го отведе при Арсак, който го затвори в тъмница.

4 Така докато Симон беше жив, настана мир в страната. Той се грижеше за благото на своя народ, който през всичките му дни се радваше на неговата мощ и слава. 5Към цялата си слава той добави и завладяването на Йопия като пристанище и отвори излаз към островите в морето. 6Завоюва нови предели за своя народ и наложи властта си в страната. 7 ^a Той върна много от пленените, завладя Газара и Ветсура, а също и крепостта на Йерусалим, която очисти от осквернения. И нямаше никой, който да му се противопостави.

8 ^b Обработваха земята в мир, земята даваше своите добиви, а дърветата в полето – своите плодове. 9 ^c Старци, насядали по улиците, се съветваха заедно за общото благо, а младежите с достойнство носеха своето оръжие. 10Доставяше храна на градовете и ги превръщаше в крепости. Затова славата на неговото име се носеше до края на земята. 11Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше. 12 ^d Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава. 13Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени. 14Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини. 15Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.

Възстановяването на съюзите със Спарта и с Рим

16 ^e Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб. 17Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея, 18 ^{f g} изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан. 19То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим.

20 Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя. 21Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане. 22 ^h Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас. 23Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“ 24След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.

Почитта на юдейския народ към Симон

25 Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове? 26Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.

27 Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон – 28в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното: 29в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ. 30Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си, 31враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им. 32Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана. 33Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи. 34 ⁱ Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване.

35 И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.

36 ^j На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му. 37Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим. 38 ^k Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник, 39причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава. 40Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон.

41 Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие. 42Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите. 43Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения.

44 ^l На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока. 45Всеки, който не се съобразява с тези разпоредби или се противопоставя на някоя от тях, подлежи на съдебно наказание.“

46 Целият народ реши да предостави на Симон пълномощия да постъпва съгласно тези разпоредби. 47Симон прие и даде съгласието си да бъде първосвещеник, военачалник и управител на юдеите и на свещениците и да поеме върховната власт.

48 Тогава решиха да впишат това изявление върху медни плочки и да го поставят на видно място във външния двор на храма, 49а негов препис да поставят в храмовата съкровищница, за да разполагат с него Симон и неговите синове.